Статията е от Соня Филипова.
Надявам се да бъде полезна на онези братя и сестри по перо, които го "острят" за хайку
Японската поезия е екзотично цвете в полето на художествената култура. Появило се на бял свят през 8. век чрез петостишията вака (наречени през 15. век танка), приело по-късно (13.-14. в.) формата на „нанизаните стихове“ ренга, то се превъплъщава през 16. в. в изящните тристишия хайку. Тези тристишия продължават да се създават до ден-днешен, и то не само в страната на изгряващото слънце, но и в целия културен свят. Всяка нова епоха, както и всяка национална литература, която сътворява хайку, носят нов облик на тази вечно жива поетическа форма.
Какво е хайку? Стихотворна миниатюра със строго спазвана метрика? Виртуозна лаконичност от три стиха? Микростихове с макроизмерения? Експромпт с огромна концентрация на чувства? Квинтесенция на поезията? Или висш израз на медитация?
Хайку е всичко това и още много друго, което не може да се назове с думи, защото думите ограничават, ...