ОЩЕ ЕДНА ТУХЛА В СТЕНАТА
На 21. юли 2014 г. изтече срокът, определен от Българската народна банка, в който Корпоративна търговска банка трябваше да отвори врати.
На следващия ден, 22. юли 2014 г., гуверньорът на БНБ Иван Искров обяви готовност да подаде оставката си. В писмо до тогавашния председател на Народното събрание Михаил Миков той заяви, че ако се постигне консенсус в програмата за работата на 42-то Народно събрание да се включи избор на нов управител на БНБ, е готов да подаде оставката си веднага. Мотивите на Искров се свеждаха до несъгласието му той като управител и БНБ да бъдат използвани за предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения.
На 4 юли т. г. в съобщение на БНБ до медиите по повод изявленията и „опитите за упражняване на влияние върху независима институция от страна на председателя на Комисията по бюджет и финанси в 43-то Народно събрание” се потвърждава, че управителят на БНБ нееднократно е обявявал, че очаква постигането на политическо съгласие за избор на нов управител, като се следват законовите процедури в тази насока. „Надяваме се – пише в съобщението, - че извънредната енергичност и агресия на политиците ще се трансформира в общественополезни и конструктивни действия.”
На 23 юни 2015 г. управителят на БНБ подаде оставка, считано от 10 юли.
И какво от това?
Според доклада на Временната парраментарна комисия, която разследва фалита на КТБ, публикуван на 8. юли сайта на Народното събрание, основната отговорност за източването на КТБ е на мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и на ръководството на БНБ. Променен бе набързо банковият закон, който даде възможност за частично разбулване на банковата тайна.
И какво от това?
Утвърдена и, както казват, известна американска фирма сключи договор със синдиците на КТБ и вече се рови във файловете и кредитните досиета на банката. Щяла да направи финансово разузнаване. Е, и?
Какво се промени в България през тази година? Ако използваме фалита на КТБ за фон, ще разберем, че нищо не се е променило. Стандартът на българина е същият, корупцията не намалява, бедността се шири, безработицата е непроменена, реформите буксуват, няма единна воля за съществена реорганизация на държавния апарат и изобщо на държавата, няма копнеж за нормализация.
Казвам „нормализация”, защото след последните избори, които у нас някои наричат победа, други – загуба, а трети – обикновена свинщина, след изтеглянето на нов огромен заем, без който финансовият министър щял да се оттегли (къде ли?), не се съзират действият, енергия и решителност, които да тласнат държавата ако не към прогрес, то поне към нормализация и успокояване на текущото. Кой ще понесе политическата отговорност за съществуването на дрона „КТБ”? Защото е ясно, че без политически наркотик това явление не може да просъществува и една година. Пропуснат беше изключителен за най-новата ни история шанс да се разплете мръсният чорап на политическата еснафщина и да се поеме по нов път.
Отиде си Иван Искров, сто и петдесет листа хартия бе изписана за фалита на една банка от една времянка в парламента, лъсна голата банкова тайна за дузина длъжници и кредитори – какво от това, питам?
Още една загубена година.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados