Здрачаването на младежката субкултура
Здрачаването на младежката субкултура
Тъкмо отмина Хари Потър манията (а дали е отминала) и ето, появи се новият грандиозен хит сред тийнейджърите, романите на Стефани Майър. Това, че едно непретенциозно книжле на вампирско-сантиментална тема предизвиква интерес у младежите, не е кой знае колко изненадващо. По-изненадващото е превръщането на цялата сага „Здрач” в книга на годината, едва ли не в културното събитие на съвременността – поне според пропагандния шум на заинтересованите издатели и разпространители.
Признавам, не дочетох този свръхобемист набор от думи. Опитах се добросъвестно, но не можах. Знам много добре, че не е предназначена за мен, но привлечен от небивалия успех на поредицата, реших да се запозная с книгите, за да видя какво харесват младите, съответно – каква е ценностната им система, какво им се нрави и какво не, начина им на разсъждение, възприятието им, изобщо все полезни неща, ако си решил да си отговориш на вечния въпрос „Накъде отива светът”. Не съм бил предубеден, както може би е уместно при всеки неистов рекламен писък около „модно” явление в културата, и с цялата обективност, на която съм способен, се опитах да намеря отговора за небивалия успех на тази – директно заявявам, безпомощна, слаба и без каквито и да било художествени достойнства – книга. Но да оставим настрана това.
Младежката, или както се наричаше в миналото – детско-юношеската литература, има своя специфика, която властно повелява възприемането й от гледната точка именно на младия човек. С други думи, макар да съществуват редица забележителни творби, непредназначени специално за тийнейджъри, но възприемани като класически образци на юношеско четиво, така и съществуват „детски” романи, при които никой не би дръзнал да посегне с аршина на възрастния и да ги обвинява в инфантилност, незрелост и т.н. Точно защото са предназначени за деца. Така че оценката ми не е от някакви олимпийски висоти, там, където са се разположили Достоевски и Пруст, Балзак и Джойс, а от гледна точка на човек, който и в детството си, и днес – дори с голямо удоволствие – се е наслаждавал и се наслаждава на вечните детски, пък и дали само детски, книги – тези на Стивънсън, Майн Рид, Карл Май, Дюма-баща, Астрид Линдгрен, Джек Лондон и т.н.
Открай време се знае, че литературата има не само естетически, но и социални измерения. Особено когато става въпрос за явление, подобно на „Здрач”. И никой не отрича, че юношеската литература – особено тя - има важни възпитателни задачи – не говорим, разбира се, за безпомощно назидателни книжки, които са съществували в миналото в изобилие. Излишно е да се убеждаваме, че „Здрач” и „Хари Потър” имат някаква амбиция извън развлекателната. Просто защото нямат такава. Нека излезе някой тийнейджър, влюбен в историята за Бела и вампира, в печата или в някой форум и да каже откровено: тази сага ме научи на еди-какво си, аз станах по-добър в еди-какво си отношение, научих за живота еди-какви си важни работи.
Но – казват свенливите защитници на „Здрач” и други подобни сурогати – достатъчно е и това, че се възражда интересът към четенето. И още, че там, конкретно в „Здрач”, се били споменавали Дебюси и Мопасан и интересът към тях, видите ли, се бил увеличил. Що за странна логика! Това е все едно – извинете за грозното сравнение – някой да се тъпче с помия и да ти обяснява: а, знаеш ли, първо, това ми възвръща интереса към храненето и второ, тук се срещат и цели картофи и други хубави, ядивни неща. Нима не е най-естествено да се пие от извора? При едно нормално общество, изградено върху здрави морални основи и културна непрекъснатост на традициите, този въпрос въобще не би стоял. И тъкмо тук е опасността, това е симптомът за болестното ни състояние, много по-тежко, отколкото си признаваме.
Книгата – казват още - била интересна. Интересна ли? Интересна може да е само и единствено сред хора, които нямат какъвто и да било художествен опит, само сред деца като днешните, които не са отваряли една книга през живота си. И те просто нямат база за сравнение. Иначе не биха се възторгвали горките от „интересната” страна на любимото си – и единствено! – четиво. Та кое е новото тук? Кое е неповторимото и специфичното? Хайде, никой не ги кара да четат овехтелите вече образци на готическия роман, тези на Радклиф, Уолпол и Луис, но дори в най-непосредственото ни минало има автор, който с неизмеримо по-голям талант разказва тези мрачни вампирски истории. За Стивън Кинг става въпрос. И той е още жив, и продължава да пише! А те не го познават! Значи? Какво е положението с културната приемственост?
Спорил съм често с по-буднички деца на подобни теми. Изслушват ме търпеливо. И аз се стремя да бъда колкото се може по-мек в изразите си за техния любим „Хари Потър” или „Здрач”. И най-смисленото, а всъщност и единствено възражение, е било: ами на мене ми харесва. Е, както казват, на вкус и цвет... Но без да си приписвам излишни заслуги, поне ги накарах да се замислят. И върху същността на обожаваната - и толкова модна, толкова яка, толкова фешън – книга, и върху механизма на мощната пропагандна кампания, и върху литературата като такава. Има полза от подобни спорове. Без високомерие. Без неаргументирано отрицание. Добронамерено и съобразено с възрастта на детето. И като че ли такава ми се вижда и най-правилната позиция на обществото като цяло по отношение на толкова важния въпрос за култивиране на добър вкус у нашите деца.
Иначе? Иначе сме обречени да бъдем наследени от хора, за които вампирът не е мрачно и демонично създание, въплъщение на злото, еманация на ужаса, а галантен любовник, единственият другар, този, който най-добре те разбира.
И май че точно това търсят децата. А ние не сме способни да им го дадем.
Разбиране.
© Георги Стаматов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Относно коментара на Нели Вангелова, Извинявам се че българският ми не е перфектен, просто не съм го учил като роден език и ми е малко трудно
-
За книгата не мога да кажа, но филма е интересен и не мисля, че има нужда и аз да повтарям вече казаните неща по този въпрос - на мен лично ми хареса Както историята в нея Така и задълбоченият ти размисъл по темата - за протокола и аз съм тинейджър -19- и чета книги ... Но това че на редица - било то и зрели хора - не им е харесала, не значи че книгата е Боза или не става.
yurisv (Юрий Савов) --- "за какво да чета една книга часове наред като мога в рамките на 2 часа да изгледам филма" -- нищо лично, но това твое изказване от една страна е толкова глупаво, че се би хванал за главата .... най-малкото - книгата е по-интересна.
Много по-интересна. В нея не ти е дадено всичко на тепсия, а се иска и малко въображение. Тя няма да ти докара болести - за разлика от приятелите ти (имам предвид като идеш на кино-слуха, заради силната музика; кафе- проблеми в организма, заради цигарите; дискотека - ако се папие някой може да се стигне до бой, само заради това, че си го погледнал на криво)+ това книгата отваря един много по-вълнуващ свят пред теб отколкото филмите - стига да е написана добре. -
Алекс, човек, който чете 200 романа годишно, би трябвало да се е научил да пише правилно. А правилното е "БрулЕни хълмове" и "кУпувам".
-
Въпрос на вкус казало котето и се облизало под опашката. Аз спадам към типа на младежите, на 19 съм и съм чел цялата поредица от Здрач и много ми хареса. Също така съм прочел и другити така нарачени младежки романи. Не мисля, че младите искат някой да ги поучава - времето в което живеем е доста различно от преди, понякога човек има нужда от малко романтика в стил Здрач. Когато си копувах книге, преди няколко дни продавачката ми се оплака, че страшно много тинейджъри търсели Брулини хълмове, за дя я прочетат,което ме навежда на мисълта, че точно вампирите са ги "провокирали”, а всеки знае колко трудно се чете Брулини хулмове. Другото което искам да каже е че не всички деца не четат, лично за себе си мога да кажа че чета около 200 романа годишно, може да са чиклити, но покрай тях ми попадат и други. Относно Стивън Кинг, не го намирам за подходящо четиво за младежи, мисля че е за малко по-зрели. А какво ще кажете за Дан Браун, същият нашумял и желан автор. Той на каквоте учи, изключая невероятните му книги и "разкрития”. Мисля, че трябва да се радваме че все пак нещо е привлякло вниманието на днешната младеж, а не е само сериали и игри.
-
Здравейте. Тъй като по-възрастните се чудите, какво младежта харесва в "Здрач", а "по будничките деца" не могат да отговорят смислено, ще опитам аз да внеса малко пояснения по въпроса. Само да кажа, че съм на 19 години и мисля, че разбирам младежите (като един от тях).
Ще започна с леко отклонение от темата - един филм "Професия Жиголо" (Spread на английски). Филма е изключително съдържателен като изключим множеството порнографски сцени в него. В края му се казва нещо което дава отговор на вашия въпрос - "Кажете, че не сте научили повече от филмите, отколкото в училище или повече от телевизията, от колкото от родителите си. И какво се научихме? Научихме се да вярваме в приказки." А какво е "Здрач"? Това е приказка.
Признавам си, не съм прочел много книги през живота си. Предпочитам да гледам филми. Е естествено те никога не съответстват на книгата на 100%. Но погледнете го от другата страна - за какво да чета една книга часове наред като мога в рамките на 2 часа да изгледам филма и да изляза с приятели след това? И пак ще знам сюжета на книгата нали?
А относно това, че в "Здрач" вампирът е "галантен любовник, единственият другар, този, който най-добре те разбира"... Какво лошо има в това? Не ви ли омръзна винаги едно и също? И мисля че сте пропуснали онази част от книгата с "лошите вампири" единият от които преследва Бела. Така че не се каза че вампирът е само "галантен любовник"
Мислих и над въпроса "На какво учи "Здрач"?". Единствения отговор може би е, че за любовта няма граници и различия. Когато сте прочели книгата може би сте си казали "Боже, каква е тази глупост - любов между вампир и човек?!" А аз ще ви попитам обичали ли сте някога истински? Не сте ли правили всичко за да сте с любимия човек? Същото е в "Здрач" - вампирът превъзмогва инстинкта си да убива, за да бъде с човека който обича.
На мен лично филма ми хареса. Но не до такава степен, че да се вманиача в него. Вманиачават се младежите които не са с много приятели и са затворени в себе си и живеят в техен си свят. И "Здрач" за тях си е приказката, в която те искат да бъдат главните герои. -
И това ще мине, както се казва. То не бяха Властелини, Хари Потъровци, Маговетри и какво ли още не. Децата като че ли нямат собствено мнение и смятат, че щом нещо е модерно, значи е добро. Между другото, поздравявам те за задълбочените анализи и разсъждения. Пропуснал си обаче един мой любим автор - Ерих Кестнер, от когото също може да се научи много. На нас никой не ни е казвал навремето какво да четем, но аз лично винаги съм смятала, че колкото повече, толкова по-добре. А съм била свидетел, когато за 16-17 годишни момчета и момичета, които са прочели по десет книги в живота си, другите ученици са казвали, че те четат много. А най-много ме боли когато някой се гордее с това, че не чете книги.
-
Абсолютно съм съгласна!Опитвам се да обясня и на дъщеря ми , че истинската литература е извън думите, независимо ,че човек може да получи естетическа наслада и от описанието, че литературата има смисъл само , когато сам за себе си ,човекк може да направи някакви изводи, да се научи, че за всичко може да има и друга гледна точка.
По повод някакъв документален филм за краха на България след войните в началото на миналият век, се опитах да и разкажа за един прекрасен разказ, описващ цялата трагедия на разделената ни родина"Вълкадин говори с Бога". Така и не можах да и обясня, как човек може цял разказ само да си седи и да разсъждава/ без да се сбие с никого поне/, и как това е много по-точно от хиляди написани от историците редове показва крахът на един народ, неговата трагедия. -
Много правилно казано.Харесва ми.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
