Тъкмо се канех да снимам отражението на облаците, когато на повърхността на водата заиграха големи кръгове, нещо черно се появи и изчезна. Ей сега ще снимам Чудовището от езерото, обясних на стоящата наблизо жена, и, затаила дъх, застанах нащрек. Черното Нещо се появи отново, изплува, и после... усмихнатото лице на водолазо-рибар блесна насреща ни. Жената до мен се оказа съпругата му, която през смях му разказа как дебнех да снимам чудовище някакво. Не снимах (този път!) Чудовището от езерото, но помолих щастливия рибар, който се оказа руснак, да ми позира като компенсация, че не се е оказал митично чудовище:).