Трябва някой да ти напомня. Умората, която усещаш и световъртежът те вадят от усещанията за глад и жажда. Облаците и птиците си приличат. Това е ахроматичното пътуване в света на цветовете. Уж си на върха на света, а си на ръба на леденото езеро. Или над пропаст... Отдолу имаше две езера, които не се виждат заради облаците. Планините насреща са като върхове на плуващи кораби. Камъкът – далматинец: „... можете да гo викате колкото искате, но той просто "не ви чува"...“. Заледените храстчета те карат да потръпваш от студ, но е топло, защото една струйка слънце е наблизо. Дишай..., дори в затрупаните изгреви – дишай, дишай... така се ражда началото и простичките неща, които са най-ценни.

https://www.youtube.com/watch?v=sjLyRTwaEp4&feature=youtu.be