ИнаКалина
519 el resultado
Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...
110
4
9
Лятото не бърза да си ходи,
рови се до късно в прахоляк,
тръска си къдриците свободно
и не щеш ли, вкара за беля
остри песъчинки от вихрушка ...
рови се до късно в прахоляк,
тръска си къдриците свободно
и не щеш ли, вкара за беля
остри песъчинки от вихрушка ...
227
8
16
В нощ на пеещи рапани,
сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно
и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя ...
сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно
и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя ...
162
5
6
Някой скача из нива от макове,
пада лятото в детството с мен,
сладко-кисело, дълго чакано,
щипе бузите с прасковен тен.
Брули с пръчката два диаманта ...
пада лятото в детството с мен,
сладко-кисело, дълго чакано,
щипе бузите с прасковен тен.
Брули с пръчката два диаманта ...
189
7
7
Щурав дъжд нащрака новините,
кърпен съм, умит, но не личи,
врабчовците все без мен се скитат,
гаргата ме сли́та и гълчи,
грака ми на шапката от вестник, ...
кърпен съм, умит, но не личи,
врабчовците все без мен се скитат,
гаргата ме сли́та и гълчи,
грака ми на шапката от вестник, ...
248
5
15
Изваля се от първия път,
аз си мислех – ще кара години,
под раздраната облачна плът
как да видя очите ти сини...
Сядай лято (Добре си дошло!), ...
аз си мислех – ще кара години,
под раздраната облачна плът
как да видя очите ти сини...
Сядай лято (Добре си дошло!), ...
228
6
13
Изкъпах дъжда
и почистих улука,
да има къде
да преспи́ тази нощ.
Луната се люпи ...
и почистих улука,
да има къде
да преспи́ тази нощ.
Луната се люпи ...
219
4
9
Отвсякъде прииждат оправачи,
един от друг по-свестен и велик,
а който мъти на яйцата пачи,
ще издържи, родил се е войник!
Взаимно се оплюват, с пръст се сочат, ...
един от друг по-свестен и велик,
а който мъти на яйцата пачи,
ще издържи, родил се е войник!
Взаимно се оплюват, с пръст се сочат, ...
194
3
5
Не ме прекъсвай, моля, те, недей,
едва донесох куфарите с думи.
Часовникът престана да боде,
стрелките се отскубнаха безумни
и превъртяха залезите с теб – ...
едва донесох куфарите с думи.
Часовникът престана да боде,
стрелките се отскубнаха безумни
и превъртяха залезите с теб – ...
339
13
12
Да се изкажа…, ако някой пита,
поет съм сред поетите и крал,
и слушам само вярната си свита,
без нея все едно не съм живял.
На вечната си форма ще заложа, ...
поет съм сред поетите и крал,
и слушам само вярната си свита,
без нея все едно не съм живял.
На вечната си форма ще заложа, ...
258
7
8
Слънце ме одраска по носа,
капна ми на роклята жълтурче,
а от него стрелна се оса
и на вятър капата катурна.
Той се запиля, че е зает ...
капна ми на роклята жълтурче,
а от него стрелна се оса
и на вятър капата катурна.
Той се запиля, че е зает ...
450
8
8
Този дъжд е беглец,
по оковите слиза,
ловки пръсти протяга,
сълзите краде
и чернилки отмива ...
по оковите слиза,
ловки пръсти протяга,
сълзите краде
и чернилки отмива ...
596
10
14
Нали ми каза, давай все напред,
кръго́м и пак напред, момиче,
реших да ти изпратя някой ред,
все още татко, още сричам.
За вишните си мислех оня ден, ...
кръго́м и пак напред, момиче,
реших да ти изпратя някой ред,
все още татко, още сричам.
За вишните си мислех оня ден, ...
249
10
15
280
6
8
290
5
9
235
1
2
260
1
6
242
4
6
Може би и аз не съм добре,
може би съм още твърде малка,
вятърко в косите ми щом спре,
връзвам му зеленото си шалче
точно под немирния бретон. ...
може би съм още твърде малка,
вятърко в косите ми щом спре,
връзвам му зеленото си шалче
точно под немирния бретон. ...
411
13
21
249
6
5
Нещата вървят към оправяне. Въздухът, който издишвам е по-чист от въздуха, който вдишвам. Пиесата отново е за Адам и Ева, но актьорите са различни... току-що пришляпа един господин, главно действащо лице с пола, цици, кукуриго и каза „Бонжур“. Жур, жур, но изглежда не му е бон: неизвестен размер на ...
272
5
9
Така е, прав си, тръгнах си без срам
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...
226
10
8
Разтвори вятърът криле, снегът отдавна разпиля се,
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче ...
по корените плъзна мед и хоризонтът стана ясен
щом лъч от утринна заря разтури облачното влакче...
... Невероятно! Слънцето изгря, дъждецът спря да плаче,
под смръзналия кукуряк, врабче с оскубано калпаче ...
294
8
7
Прилича на изгубено море,
а пролетта я следва, още гола.
Бряг няма, който може да я спре,
жена такава никога не мо́ли...
... По устните й зъзне тишина, ...
а пролетта я следва, още гола.
Бряг няма, който може да я спре,
жена такава никога не мо́ли...
... По устните й зъзне тишина, ...
279
8
8
Не се ли умори светът до смърт
с торбите от лъжи на шайка луди?!
Проклето време!... и за кой ли път
присъдата ми е: ужасно буден.
Земята – плоска, с втори похлупак. ...
с торбите от лъжи на шайка луди?!
Проклето време!... и за кой ли път
присъдата ми е: ужасно буден.
Земята – плоска, с втори похлупак. ...
546
8
16
Високо е бесилото, тежи.
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета всякакви, за европасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...
Предаден. Рана не е, да зарасне...
... Продадени сме с купища лъжи
от псета всякакви, за европасти...
Недей се притеснява, ще мълчим. ...
344
11
13
... рамене, колене́, колене́, рамене...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре. ...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре. ...
532
10
17
Ела на среща!...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...
Този път те каня.
Не ми се появявай ненадейно.
... ще е горчиво, бира, без лазаня,
ще бъда с кожа, втора и студена, ...
681
11
25
... умаля ми и времето за прекрасното утре
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...
и се метнах отново в мойта шапка за луди,
натоварих си мислите, непроходили друми,
закопчаните истини, неизкъртени думи
и разплетох посоките, че ми писна да чакам, ...
595
9
13
Събуждаме се. По-добри и грешни.
Да се посмеем. Може да поплачем.
Каквото беше, казваме си, беше,
от утре ще е някак другояче.
Не можем да се върнем отначало. ...
Да се посмеем. Може да поплачем.
Каквото беше, казваме си, беше,
от утре ще е някак другояче.
Не можем да се върнем отначало. ...
570
10
16
Изчезна ни прасето – яко дим!
Надежда ли на Коледа ще готвим?!
Не ставаше дори да го дарим,
не беше никак яшно, а напротив –
порода Пурко, дръ́гляво прасе, ...
Надежда ли на Коледа ще готвим?!
Не ставаше дори да го дарим,
не беше никак яшно, а напротив –
порода Пурко, дръ́гляво прасе, ...
380
7
15
Другарки, гарги и другари,
не може тъй: кой както свари!
И в туй си трябва малко ред,
Кой?! Кой не е съвсем наред?
Ръка да вдигне да го сложим ...
не може тъй: кой както свари!
И в туй си трябва малко ред,
Кой?! Кой не е съвсем наред?
Ръка да вдигне да го сложим ...
316
5
12
На северния полюс на Луната,
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват ...
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват ...
385
8
9
В престилка овехтяла къта дните,
назад и не поглежда, а назад
мъглата се разлиства и заплита
дантелен шал за старата бреза.
Чевръсто се измъква като крадла, ...
назад и не поглежда, а назад
мъглата се разлиства и заплита
дантелен шал за старата бреза.
Чевръсто се измъква като крадла, ...
414
9
21
Аз съм слънчево петле,
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...
322
4
9
С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...
1169
9
24
Небето днес ми носи свобода
и полъх милва синята му кожа,
три облачета нижат бял гердан,
оранжевата есен му подхожда.
По рижите къдрици на дъжда, ...
и полъх милва синята му кожа,
три облачета нижат бял гердан,
оранжевата есен му подхожда.
По рижите къдрици на дъжда, ...
473
16
18
Надежда има!
Даже в пета глуха.
Но трудно се преглъща залък сух.
Които трябва никога не чуха,
с години оперирани от слух. ...
Даже в пета глуха.
Но трудно се преглъща залък сух.
Които трябва никога не чуха,
с години оперирани от слух. ...
652
3
7
От министерството на „Без надежда“
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън, ...
след дълго че́сане къде ли не,
измъдрили: “Надеждата говежда,
кой както иска да си я яде!“
Народът ял! С години, с мъка, с чесън, ...
694
6
10
Думите тегнат и са излишни,
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило. ...
как да ти кажа тогава?!
Трудно забравям, често ти пиша,
там пощальон не минава.
Фурната помня, стана ми мило. ...
402
8
13
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
