Вървя по пътя на нощта,

следвам лунната светлина,

а стъпките ми отекват в мрака,

отдавна забранен звън,

зашумоля камбаната на влака,

седя на релсите скована като пън,

шофьорът ме погледна със уплаха.

Цялата тишина на света се бе събрала в един сън,

дори и насреща-идващата машина не издаде нито стон.

Ами звънът?....Какъв бе този звън, който ушите чуха?

Ненормална не съм (май), но не съм и глуха

и все пак оставаше метър, а скоростта не намаляваше,

а аз видях лицето на машиниста и погледа му срещнах,

халюцинации нямам (май), но не съм и сляпа,

продължавам да седя и да следя пътя, скъсяващ се помежду ни.

А за какъв сън ставаше дума? Разтресе се от тази мисъл ума ми,

ненормална не съм (май), но спомени имам,

но въпреки това седя там и светлините ме заслепяваха

и после се сетих каква лунна светлина..та то беше ден,

халюцинации нямам (май), но какво е нощ знам,

а какви релси бяха тези стъпала по които вървях

и какъв влак се луташе из коридора на входа.

Луда ли съм....или пък май прекалих с тревата?...

                                                       -2001г.-