" " "

31 dic 2005, 16:31

Poesía

585 0 3

" " "

На Весела

Аз тръгнах – ти ме посъветва,

повярвах в силата на своя път.

По камъчета и пътеки

след себе си оставям топъл прах.

Не го раздухвай –
нека си остане,

това съм аз –
там моята умора се е притаила,

там моят смях ще се събуди,

ако посегнеш и го съживиш.

Съмненията мои ще те грабнат –

не ги събуждай,

нека да останат там.

Тръгни към мене

и не вярвай,

че хората се разминават,

когато искат да се срещнат пак.

Макар че всичките посоки
водят към безкрая,
от който няма пътища назад.

Аз тръгнах –
ти ме посъветва,

повярвах в силата на твоя глас.

Повярвах в логиката, че накрая

“пътеките се срещат за да стане път”.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

etbarzeva (Елена Бързева)

2006-01-04T17:16:41+02:00

Благодаря на всички, които прочетоха стиха и написаха по нещо за мен, а то толкова ме радва, защото сте харесали, написаното.
{YcMuBkA} (Усмивка)

2006-01-01T23:17:51+02:00

Много хубаво стихотворение :о) 6+ от мен :о)
Dimi (Дими Фильова)

2005-12-31T19:38:52+02:00

МНого надежда и благодарност лъха от стиха, красиво чувство си иьваяла! Много ми харесва!