etbarzeva (Елена Бързева)
132 92
31.12.2005 г., 16:31 ч.

" " " 

  Поезия
586 0 3
 

 " " "

  

На Весела

Аз тръгнах – ти ме посъветва,

повярвах в силата на своя път.

По камъчета и пътеки

след себе си оставям топъл прах.

Не го раздухвай –
нека си остане,

това съм аз –
там моята умора се е притаила,

там моят смях ще се събуди,

ако посегнеш и го съживиш.

Съмненията мои ще те грабнат –

не ги събуждай,

нека да останат там.

Тръгни към мене

и не вярвай,

че хората се разминават,

когато искат да се срещнат пак.

Макар че всичките посоки
водят към безкрая,
от който няма пътища назад.


Аз тръгнах –
ти ме посъветва,

повярвах в силата на твоя глас.

Повярвах в логиката, че накрая

“пътеките се срещат за да стане път”.


© Елена Бързева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, които прочетоха стиха и написаха по нещо за мен, а то толкова ме радва, защото сте харесали, написаното.
  • Много хубаво стихотворение :о) 6+ от мен :о)
  • МНого надежда и благодарност лъха от стиха, красиво чувство си иьваяла! Много ми харесва!
Предложения
: ??:??