* * *

elituUu (Елица)
65 111

7 nov 2010, 13:00

Poesía

501 0 3

Някога, някъде, много далече -

в някакво време без брод,

спомен увяхнал и в сиво облечен

върна се в нечий живот.

Кацна сподавен, от никой поканен

в нечии тъжни очи -

спомен за обич, така незабравен -

сблъсък на сродни души.

Нищо желано или оправдано,

нищо, щадящо плача.

Нещо измислено - не преживяно,

тровещо с болка света.

Давало някога смисъл за някого -

спомен за сълзи и смях.

И се завръща по-ярък от всякога -

феникс, възкръснал от прах...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.