* * *

elituUu (Елица)
65 111

7.11.2010 г., 13:00 ч.

Поезия

500 0 3

Някога, някъде, много далече -

в някакво време без брод,

спомен увяхнал и в сиво облечен

върна се в нечий живот.

Кацна сподавен, от никой поканен

в нечии тъжни очи -

спомен за обич, така незабравен -

сблъсък на сродни души.

Нищо желано или оправдано,

нищо, щадящо плача.

Нещо измислено - не преживяно,

тровещо с болка света.

Давало някога смисъл за някого -

спомен за сълзи и смях.

И се завръща по-ярък от всякога -

феникс, възкръснал от прах...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.