18 feb 2007, 9:19

* * * 

  Poesía
786 0 3
Търсих в чии ръце
да заспя,
а ти беше твърде
далеч.
Почти един свят
ни дели,
макар да чувам
как дишаш.
А ти не усети
как станах
да паля цигара,
загледана
в тъмното и жената
в прозореца.
Тя - в капан на отражението.
Аз - в капан на вечерта.
На сутринта
никога не помня.
И се събуждам
от шума
на счупени
стъкла...

© Ареола Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??