дитер (Димитър)
5 0
18 may 2007, 22:26

* * * 

  Poesía
775 0 5

*  *  *




Помаха за сбогом, даже не каза,

че животът е околовръстен.

Пробягах горещия покрив на лятото,

три пъти мама

                        след мен се прекръсти.

Търкалях залези,

картографирах времето по памет.

На педя тишина зарових

счупения ветропоказател.
Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози. 

Колко близо изглежда небето

 от бездната на собствените стъпки.

© Димитър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно пишеш,но би могъл да публикуваш по-често,за да можем да се наслаждаваме на предложеното.Браво!
  • И аз по стъпките на Валентино ...
    Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози. ....!!!

    Благодаря!
  • Това е нечовешко - така яко, че... направо не знам къде съм. Пиши - ощеееееее, не спирайййй!!! Страшно добър си - перла в короната си.... младеж
  • Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози.
    ...
    Нямам думи!
  • Харесва ми...силно! Поздрав!
Propuestas
: ??:??