дитер (Димитър)
5 0
18.05.2007 г., 22:26 ч.

* * * 

  Поезия
773 0 5

*  *  *




Помаха за сбогом, даже не каза,

че животът е околовръстен.

Пробягах горещия покрив на лятото,

три пъти мама

                        след мен се прекръсти.

Търкалях залези,

картографирах времето по памет.

На педя тишина зарових

счупения ветропоказател.
Сиропиталище за мисли
са скърцащите монолози. 

Колко близо изглежда небето

 от бездната на собствените стъпки.

© Димитър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно пишеш,но би могъл да публикуваш по-често,за да можем да се наслаждаваме на предложеното.Браво!
  • И аз по стъпките на Валентино ...
    Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози. ....!!!

    Благодаря!
  • Това е нечовешко - така яко, че... направо не знам къде съм. Пиши - ощеееееее, не спирайййй!!! Страшно добър си - перла в короната си.... младеж
  • Сиропиталище за мисли
    са скърцащите монолози.
    ...
    Нямам думи!
  • Харесва ми...силно! Поздрав!
Предложения
: ??:??