2 dic 2006, 15:37

* * * 

  Poesía
889 0 9

Събудена във нощите, луната

тревожно търси нашите следи

и гледа натъжена над эемята

как падат отмалелите эвеэди.

Нас времето беэ милост ни отсява,

не е эа  вечност никой тук роден,

но топъл лъч эавинаги остава

от всяка обич до последен ден.

 

© Лубов Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно! Поздравления! Права си, ТУК за вечност никой не е роден, но душите ни са вечни и те са ТУК и СЕГА, за да се научат да бъдат по-добри, за да се доближат до Бог, защото Той е любов, а любовта е доброта. Бог изпрати своя Син на земята, за да ни каже това. Вие, г-н Тодоров, говорите така уверено, сякаш сте бил на прага на смъртта... Напомняте ми нещо...
  • Хубаво е !
    Браво!
  • "...но топъл лъч эавинаги остава
    от всяка обич до последен ден..." Много ми хареса! Дали подозираш колко си права с това свое твърдение, надживяло вековете? На своето последно легло наистина човек си спомня само за изживените мигове на истинска любов. За нищо друго! Можеш да ми вярваш! Поздрави за това написано от теб великолепно "Откровение"!


  • "но топъл лъч эавинаги остава
    от всяка обич до последен ден."

    Хябаво е!
  • Браво!
  • Прекрасно е, истински думи ...

    Поздрав и усмивка.
  • Чудесен стих!!! Поздрави!!!

    п.с. И тук буква " З" поправи.
  • Хубаво е!
    Браво!
  • Хубаво е!!!
Propuestas
: ??:??