ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
29 nov 2006, 20:00

*** 

  Poesía
680 0 7

Когато някога ще бъда уморен
и моята душа ще изнемогва...
Вземи за спомен светлоликият ми ден,
в сърцето който пазил съм за сбогом!

Вземи несбъднатата ми докрай любов,
която се опитах да възпея.
И нека бъде тя за тебе благослов!
Прости, но мъка да ти дам, не смея!

© Владимир Филипов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • прекрасно звучи и отдадено!
  • Щадиш чувствата и...това е добре!
    Хареса ми стиха!
  • Има ретро, като стил. Ако ще те успокои, може да се нарече и класически стих. Въпрос на предпочитане е изборът на стил на писане - това не беше обида, ако така го разбираш. Аз също ползвам понякога такова стихосложение.
  • В поезията няма ретро!
    "Къде сте дни!Житейските явления
    не ще се променят?
    Известно е-от нови повторения
    ще бъде пак светът!"

    Е.Баратински
  • Не лошо. Не лошо ретро.
  • Хубав стих, с много топло чувство...

    Поздрав и усмивка.
  • "Прости, но мъка да ти дам, не смея!"
    Чудесно е това!
    Поздравления!



Propuestas
: ??:??