Животът стеле прашни пътеки,
от скръб необятни - по една за всеки.
Денят окъсява, нощта се простира.
За миг свещта гасне и мракът дирижира.
Обхванал е той пропуканите павета.
Обхванал е и моята душа проклета.
Улиците на града замират,
последна надежда за живот обират.
Само аз съм сама в стая
и сякаш с очи с пламъка си играя...
докато свещта бавно догаря,
докато на смъртта врати отваря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse