19 dic 2004, 12:12
* * *
Понякога
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.
Тогава
тъгата на морето,
заплетена в зелени водорасли
и рибени мълчания,
е моята тъга.
Понякога
отдавна онемелият фонтан
ме заговаря.
И се взривява делникът.
И паля
ненавременни слънца,
настъпили на зимата опашката.
И аз съм
вятърът във корабни платна,
флиртуващи със океана.
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.
Тогава
тъгата на морето,
заплетена в зелени водорасли
и рибени мълчания,
е моята тъга.
Понякога
отдавна онемелият фонтан
ме заговаря.
И се взривява делникът.
И паля
ненавременни слънца,
настъпили на зимата опашката.
И аз съм
вятърът във корабни платна,
флиртуващи със океана.
© Събка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Красиво е..харесва ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
