19.12.2004 г., 12:12 ч.

* * * 

  Поезия
1252 0 1
Понякога
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.

Тогава
тъгата на морето,
заплетена в зелени водорасли
и рибени мълчания,
е моята тъга.

Понякога
отдавна онемелият фонтан
ме заговаря.
И се взривява делникът.
И паля
ненавременни слънца,
настъпили на зимата опашката.
И аз съм
вятърът във корабни платна,
флиртуващи със океана.

© Събка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??