4 mar 2006, 19:56

* * * 

  Poesía
1075 0 3
Животът ми-наклонена лакирана повърхност,
а дните ми-кристални топчета еднакво кръгли,
отдавна искам някое от тях да се разбие
на съдбата във подложения крак.

Душата ми в синкаво безразличие забулена,
а може би е от цигарения дим?!
Седни приятелю! Чаша вино нека да изпием!
Да удавим скуката, болките поне да споделим.

Говорят хората, че сме безнравствени и грешни,
да търсим ли виновни за това?
Пред съвестта си нека да сме честни!
Порочна обич трови ни деня!

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??