Хей, момичета с нощи по тетрадките

и училища завършили с копнеж,

защо съня и времето отлагате,

какво ви дава всеки нов куплет?

Не спирате да пишете във рими

и да откривате в тях красота,

а душите все непримирими

се извиват в купища тъга.

С какво ви пали тази болка,

защо примесвате я с песента

и как, след запетайки толкова,

ще бъдете и вопъл, и вълна?

Момичета, момчета – стихоплетци,

не спирайте да търсите сега

и вън от будната поезия

намерете него, нея, любовта...

Върнете се и споделете тихо

как има обич, има в есента

две листа, който падат ничком,

за да бъдат просто две листа.

Не са мечтали да са цвете,

ни буйни стари дървеса,

но те са вечно двете, двете -

две влюбени от есента листа.

Ръчичка детска ще ги вземе,

ще ги почисти от прахта,

хербарият ще ги приеме:

 - Добре дошли сте у дома!

Листата вече приютени

сред други хиляди листа

ще остареят пожълтели

в едно със детската игра.

Ръката малка ще порасне,

ще бъде старец вече блед,

щастлив животът ще угасне

загледан в нейния портрет.