Хей, момичета с нощи по тетрадките
и училища завършили с копнеж,
защо съня и времето отлагате,
какво ви дава всеки нов куплет?
Не спирате да пишете във рими
и да откривате в тях красота,
а душите все непримирими
се извиват в купища тъга.
С какво ви пали тази болка,
защо примесвате я с песента
и как, след запетайки толкова,
ще бъдете и вопъл, и вълна?
Момичета, момчета – стихоплетци,
не спирайте да търсите сега
и вън от будната поезия
намерете него, нея, любовта...
Върнете се и споделете тихо
как има обич, има в есента
две листа, който падат ничком,
за да бъдат просто две листа.
Не са мечтали да са цвете,
ни буйни стари дървеса,
но те са вечно двете, двете -
две влюбени от есента листа.
Ръчичка детска ще ги вземе,
ще ги почисти от прахта,
хербарият ще ги приеме:
- Добре дошли сте у дома!
Листата вече приютени
сред други хиляди листа
ще остареят пожълтели
в едно със детската игра.
Ръката малка ще порасне,
ще бъде старец вече блед,
щастлив животът ще угасне
загледан в нейния портрет.
© Мария Всички права запазени