Главата ми е пълна със стихове,
но отдавна не ми върви да пиша.
Става ме яд на себе си,
всеки вижда свойта вина, но мълчи.
Във времето е легнала ужасна тишина,
страхувам се да гледам право във очите.
Опитвам се да кажа нещо, но не мога -
устата ми запушиха със лицемерна длан.
Защо мълчиш, когато те тъпчат -
стани и тръгни гордо напред.
Застани срещу вятъра с разтворени шепи,
разпилей думите по калния път. ...