Главата ми е пълна със стихове,
             но отдавна не ми върви да пиша.
             Става ме яд на себе си,
             всеки вижда свойта вина, но мълчи.

             Във времето е легнала ужасна тишина,
             страхувам се да гледам право във очите.
             Опитвам се да кажа нещо, но не мога -
             устата ми запушиха със лицемерна длан.

             Защо мълчиш, когато те тъпчат -
             стани и тръгни гордо напред.
             Застани срещу вятъра с разтворени шепи,
             разпилей думите по калния път.

             Защо не казваш нищо за своя защита, 
             когато другите зверски те оплюват.
             Избърши се с ръка от злобата на грубите
             и се усмихни, ей така...