3 ene 2007, 13:46

*** 

  Poesía
823 0 2
Всяка сребърна нишка в косите ми,
а те са наистина много,
е безсънна тревожна нощ
над леглата на децата ни.
Не мога да ги преброя –
в мен е останал само споменът
за твоето безлично отсъствие.
Всяка бръчка покрай очите ми
е неизплакана самотна сълза.
Ако можех да ги събера,
солта им щеше да стигне
за цял един човешки живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??