svetli4ka
49 el resultado
Момичето във мен все още
нощем вместо да сънува,
примамливи мечти рисува.
Изписва филигранно очертания
на дом, на сенки, на треви… ...
  408 
***
В края на щастието е тъгата –
протегнала е сухите си клони
и потиска спомена за лятото
донесло усмивка на лицето
Младо, мило и наивно. ...
  716 
***
Като старо вино е тъгата…
И ме опива, и ме носи…
Потъвам и се лутам в нея!
А мислех, че е в миналото,
но уви, стои си вътре в мен - ...
  569 
Танцувам!
Душа и тяло шеметно се носят
в ритъма неравноделен.
Тъга, умора, скръб –
натрупани във тежко ежедневие, ...
  550 
Асото пика – моят мост
в играта наша многолика,
поставям аз на масата.
Без коз! На седем!
И с контра от живота – ...
  603 
Щастлива пролет, знойно лято -
в спомените ми запалват весели искри.
Вивалди е огласял тези два сезона!
На прага ми е есента – дали и тя
ще е музика, която да звучи ...
  554 
***
Сега е тихо в мен
И болката не пари.
Очите ми са празни
като стари и ненужни гари.
Влаковете на живота ...
  596 
***
Дали си тръгваш ти от мен, тъга?
Дали надеждата пристъпва плахо?
Дали ще се почувствам пак ЖЕНА -
На моите четиридесет години?
Не ме е страх от възрастта - ...
  629 
***
Защо сравняват със свещ живота ни, се питам,
сепвам се - та то е толкоз очевидно!
Като фитила тънък дните ни изгарят
и в прах пред погледа ни смаян в миг се свличат.
За мъничката свещ поне утеха има - ...
  749 
***
Седя пред огледалото и виждам -
това лице е моето, нали?
Чергата неравна – бръчките ми,
от трудно ежедневие следи –
тъкана ден по ден от нишки - ...
  741 
***
Всяка сребърна нишка в косите ми,
а те са наистина много,
е безсънна тревожна нощ
над леглата на децата ни.
Не мога да ги преброя – ...
  750 
***
Нашият общ път бавно достига
знака STOP – добре закотвен
на магистралата на живота ни.
Оптимизмът ни не бе достатъчен,
а злобата ни просто свърши. ...
  671 
***
Тъгата в мен си тръгва!
По своя път обира
тягостните мисли,
събрала в букет
и болка, и сълзи. ...
  662 
***
Тъга по лятото от радиото ми се носи,
а звуците оприличавам на вълни
Мъглата вън е като сутрешна омара,
надигнала се сякаш за да ми припомни -
не съм тъгувала по теб отдавна! ...
  646 
***
Ти толкова много ми взе!
Младостта ми обрули и смачка
като есенни стари листа.
От любовта ми с пълни шепи граби
като от девствен извор - вода. ...
  688 
***
Капки кръв от сърцето отронени
са моите думи върху белия лист.
Всяка една е за теб.
И стихове тъжни, родени от тях,
се редят и описват бурите, ...
  704 
***
Да ме нараняваш се превърна в мое ежедневие.
Засипваш ме с обидите си и изтриваш
красотата, която в моите мечти се сливаше
с реалното, сред което дните ни се нижеха.
Ограбваш ме бавно, със гняв и със стръв ...
  748 
***
Самотата ме обгръща като шал -
във меките му гънки аз се сгушвам
и все по- топло, по-уютно ми е там
и по-далечни – ти и хорските обиди.
Все по-далечни стават моите мечти ...
  873 
***
Опитвам се да облека във думи
голотата на своите чувства.
За да не остане помежду ни
нещо неразбрано и неизказано.
Но думите са кратки и не могат ...
  923 
***
Насред житейския сезон на лятото -
море от нежност и от страст
би трябвало във мене да бушуват!
Но в мен тъгата е намерила покой -
като на пристан е закотвена. ...
  730 
***
Студът, от тебе който ми остана,
смразява всеки топъл дъх
отправен от добър човек към мене.
Очите ми - замръзнали прозорци,
са моят параван, зад който крия ...
  1014 
***
Ако си тръгваш, не оставяй
вратата между нас притворена.
През процепа надеждата ще може
на струйка да се процеди.
Подобно нишката на Ариадна ...
  783 
***
След летен дъжд тревата
е някак по-особено зелена.
Наведена на капките
под тежестта – непримирена -
по-скоро ми напомня мост ...
  794 
***
Над чаша бира, в самота
обгърната от цигарения дим
на съседа си по маса,
обмислям своето “оттук - нататък”...
Като пяната от чашата пред мен ...
  783 
Каквото и да правех, не успях
в сърцето ти аз своето гнездо да свия.
Обичах те, родих децата ти...
Със цялата си същност се стремях
аз женския ти идеал да припокрия. ...
  1191 
***
Напоследък живота ми прилича
на бездомен лист хартия,
носен без посоки от вятъра.
И така, въртейки го,
изтрива ненаписаното щастие.
  702 
В болка се раждат
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...
  1218 
В болка се раждат
най-сладките спомени!
Боли ни, когато идват
на бял свят децата ни!
Когато порастват – ...
  843 
Какво е без теб, не помня вече.
Не помня ласките на другите –
беше толкова отдавна.
Живеех с мисълта, че ние с теб
сме по библейски свързани! ...
  904 
***
Ръцете ти са ужасно студени -
опитвам се да ги достигна,
но се спирам в Нищото.
Там, където очаквам да си ти
дреме незапълнено ...
  745 
Всеки ежедневно взема
парче по парче от мен.
Опустошава ме цялата,
ограбва ме съвсем.
И дори не разбира, че нямам ...
  866 
***
Между седмото небе
И деветия кръг ме люлееш.
Гергьовска люлка
е за теб душата ми,
а аз искам просто ...
  738 
***
Като злато от есен –
косите ми,
като синьо езеро –
очите ми,
като тревата напролет – ...
  881 
***
Да изпея любовта –
искам, но не мога.
Да нарисувам щастието –
искам, но не мога.
Да изсвиря радостта – ...
  839 
***
Годините на моята есен
бавно приближават прага ми.
Като стихове от популярна песен
очаквания се лутат в душата ми:
за циганско лято и обич - ...
  1017 
Танцувай с мен, носи ме...
С прегръдка, като
копринен шал обгърни ме.
Притисни ме така,
че с всяка брънка да усетя ...
  970 
В дни като този,
лудостта ми се струва
Божия благословия!
Де да можех зад нея
да се скрия!
  816 
Като наниз в огърлица
минават дните ми –
но не от бисери,
а от шишове,
които се впиват ...
  859 
Не се поглеждам в огледалото,
но не от страх от годините,
а от това, какво ще прочета
във очите си - сините.
  815 
Като светена вода
дъждът се изля
върху мен и пречисти
моята същност
и моите мисли.
  831 
Propuestas
: ??:??