***

9 feb 2007, 12:19

Poesía

718 0 3

Седя пред огледалото и виждам -

това лице е моето, нали?

Чергата неравна – бръчките ми,

от трудно ежедневие следи –

тъкана ден по ден от нишки -

свидетелство за всеки миг

от дъно на сърцето изживян.

Но тя не натъжава – а напротив,

напомня ми за всяка добрина,

отправена от хората към мен –

отвърнала съм й най-искрено,
и ето – такава съм сега!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nelsan (Нели Вангелова)

2007-02-10T00:05:34+02:00

Хубаво! И реалистично! Всяка възраст си има своето очарование, не се притеснявай от чергата на бръчките. Поздрав!
Романтик (Христо Костов)

2007-02-09T18:20:47+02:00

Много хубав стих, Светле!!! Поздрави!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-02-09T14:04:18+02:00

Остани си винаги такава!
Хубав стих, Светле!