11 jun 2009, 21:23
***
По сянка от спомен тича дъхът ми.
Буря преви на обичта ми гласа.
В диря отминала чезне сънят ми.
Свършиха моите добри чудеса.
Вече няма да чакам, да искам.
Няма да търся брод и врата,
дето към теб, любов, да извежда
пътят на мойта самотна душа.
И без мен прецъфтяха дърветата.
И небето им пак е синьо от взор.
Но без теб аз я нямам надеждата,
да летя във любовен простор.
Затова ти изпращам по вятъра
мойте топли все още крила.
Подари ги на някого, който
за теб ще направи добри чудеса.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Когато сме дали всичко на една любов остава да я пуснем да лети, дори и с нашите крила!
-
Стихът ти е ласка!
-
Много бих искала да можех да дойда Весела, но уви...но на следваща среща, ако е рекъл Господ съм там!Много поздрави от мен за всички!
-
С ria (Гергана Иванова)!
И смятам да те развеселя в Панагюрище!
Нали ще дойдеш? -
Поздрави за този много добър стих, Джейни!
-
Радвам се на поезия при теб!Зем.
-
Джейни, дори и да дадеш крилете си, не всеки знае как се лети, мила моя, защото, жаждата за полет е повече в съзнанието на душата, отколкото във физическия смисъл на летенето.
-
Каква жертвеготовност и всеотдайност!Финалът е направо пушкински.
"Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам Бог любимой быть другим."
Изгубената любов не бива да се превръща в омраза.
Поздрав!
-
По пътя към истинската всеки е губил малки любови.
Нормално е, Джейни.
И не е трагично.
Поздрав!
(виж "дърветата" -
Тъжно...
-
!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
