11.06.2009 г., 21:23 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
620 0 11
По сянка от спомен тича дъхът ми.
Буря преви на обичта ми гласа.
В диря отминала чезне сънят ми.
Свършиха моите добри чудеса.
Вече няма да чакам, да искам.
Няма да търся брод и врата,
дето към теб, любов, да извежда
пътят на мойта самотна душа.
И без мен прецъфтяха дърветата.
И небето им пак е синьо от взор.
Но без теб аз я нямам надеждата,
да летя във любовен простор. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??