По сянка от спомен тича дъхът ми.
Буря преви на обичта ми гласа.
В диря отминала чезне сънят ми.
Свършиха моите добри чудеса.
Вече няма да чакам, да искам.
Няма да търся брод и врата,
дето към теб, любов, да извежда
пътят на мойта самотна душа.
И без мен прецъфтяха дърветата.
И небето им пак е синьо от взор.
Но без теб аз я нямам надеждата,
да летя във любовен простор.
Затова ти изпращам по вятъра
мойте топли все още крила.
Подари ги на някого, който
за теб ще направи добри чудеса.
© Евгения Тодорова Всички права запазени