* * *

2 sept 2005, 12:08

Poesía

796 0 3

Осиротели кимат ми дърветата
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.
Погубваме се заедно със слънцето,
оставаме сами във есента,
по оскърбените ни пътища
танцуват недосъхнали листа.
Нахлува тъжен и обиден вятърът,
вилнее- да ни раздели.
Но тихо, като заклинание
отронваш: "Остани!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas