zara (Здравка Маринова)
112 451
2.09.2005 г., 12:08 ч.

* * * 

  Поезия
747 0 3
Осиротели кимат ми дърветата
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.

Погубваме се заедно със слънцето,
оставаме сами във есента,
по оскърбените ни пътища
танцуват недосъхнали листа.

Нахлува тъжен и обиден вятърът,
вилнее- да ни раздели.
Но тихо, като заклинание
отронваш: "Остани!"

© Здравка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,че ми обърнахте внимание, ще помисля.
  • Да, може би ритъмът малко спънва на места, но като всеобхватност темата е много добре развита и стихът ми харесва!
  • Като замисъл е много добро, но според мен на места се чете малко трудно, можеш да го пипнеш тук там. Ако искаш, разбира се.
    Иначе си е хубаво.
Предложения
: ??:??