30 may 2007, 9:08

*** 

  Poesía
745 0 3
Дори и Дунавът не се вълнува.
„Радецки" е изстрадана реликва.
И все така народът е навикнал -
хомота си опазил, да кротува.
Върви в захлас след лъскави водачи,
повели го из улиците мръсни.
Пресипнал пее, докато му втръсне,
а после в плен на самотата плаче.
Но вместо с Ботевите песни страстни,
да крачи пак на Козлодуй от кея
към онзи връх, със който се гордее,
повлича крак към бъдното неясно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??