* * *

22 mar 2006, 20:47

Poesía

874 0 1

По-близък си и от иконите
в храм изсечен под земята.
Пак мислите ми гонят те,
за да покълнат със тревата.
По-бърз от вятъра в безлуние,
по-вечен от надеждата, че още
ще пеят силно струните
в любовните ни нощи.
Далечен, непознат, обхващащ,
страхът от тебе ме влудява.
От Рая в тъмен Ад ме пращаш
да се разливам като лава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas