16 dic 2017, 2:17

  Poesía » Otra
407 2 2

Животът е рязък подобно къс лед.
Танцувам сред огъня боса. 
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",

 

"Кога ще си спомня за тази сълза,
за тази минута горчива?
Какво да ти кажа: опитай се пак! 
Не ще се помоля за милост!" 

 

От раните свивам гнездо на стоик. 
В безкраите гледам безмълвна.
Не ще те нахраня, животе, със вик. 
Без нищо дойдох и ще тръгна. 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??