бялатишина
136 124
16.12.2017 г., 2:17 ч.

* 

  Поезия » Друга
406 2 2

Животът е рязък подобно къс лед.
Танцувам сред огъня боса. 
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",

 

"Кога ще си спомня за тази сълза,
за тази минута горчива?
Какво да ти кажа: опитай се пак! 
Не ще се помоля за милост!" 

 

От раните свивам гнездо на стоик. 
В безкраите гледам безмълвна.
Не ще те нахраня, животе, със вик. 
Без нищо дойдох и ще тръгна. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??