Капризна беше нашата съдба,
капризна като глезена девойка.
Тя срещна ни и подари ни любовта,
а после ни наказа двойно.
Животът, като мъж под чехъл,
послушно следващ нейните съвети,
дари ни мигове на радост, светли,
а после изненади ни поднесе.
Въртим се в кръг от кръговрата -
отричаме, мълчим, и лъжем себе си,
а любовта на ъгъла ни чака
като сираче гладно и обречено.
Въртим се, грешките повтаряме,
че аз щастлив съм, ти пък, че сияеш,
животът отминава и забравяме,
че всичко се прощава, щом признаеш.
Капризна беше нашата съдба,
но двамата безропотно се подчинихме.
Сега е двойна нашата игра -
инат и гордост се побратимиха!
Чия е днеска гордостта - не знам,
инатът - също, но го има...
А любовта ни зъзне под дъжда отвън,
умира бавно и невъзвратимо...
© АСИ Todos los derechos reservados