Мълчанието между нас не е отрова,
а цвят, преварил пролетта.
И макар без думи да говоря,
раказвам как ме е сковал студа.
Тишината не е клетка.
Тя е свят, изпълен светлина.
А милувките ти като с мека четка
рисуват приказки за самота.
Свят без рими, свят без смях.
А разцъфна нещо тихо помежду ни.
Дом на кротък сън и цветен блян
Дом на щастие без думи.