13.05.2007 г., 20:51 ч.

* * * 

  Поезия
757 0 2
 

 

Мълчанието между нас не е отрова,

а цвят, преварил пролетта.

И макар без думи да говоря,

раказвам как ме е сковал студа.

Тишината не е клетка.

Тя е свят, изпълен светлина.

А милувките ти като с мека четка

рисуват приказки  за самота.

Свят без рими, свят без смях.

А разцъфна нещо тихо помежду ни.

Дом на кротък сън и цветен блян

Дом на щастие без думи.

© Ваня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??