Неоткрита... ненамерена...!!!

Вечно ти ще скиташ, тайни  преоткриваш,

истината е в очите ти, умело нагона си прикриваш!

Искаш истинска да е и непорочна,

а в същността си да е покорна, но сочна.

... Като я отхапеш, да се чувстваш Въздесъшия!

Макар да си покварен, аз въвличам те в любовната омара

и не искам да притискам бездарния ти ден,

в очакване на искрената вяра в мен!

Затова усмихвам се невинно, но дланите ти надеждата съм свила,

на топличко самонадеяната власт над мен съм скрила. :*

Защото ти си ми Луната във този мрак студен,

обладавайки ме нежно в мизерен сутерен!

Мисля си на глас и пак "страдам" от захлас, къде ли ще ме водиш,

а пак сме си "у нас"...

Аз съм върху теб, а ти раздаваш се под мен,

дали ще сме на масата, или ще си рутинно

покоряващ MEN?!

И вечно аз ще скитам, търсейки мечтата ти,

да съм твоя, неотложна, по инерция в душата ти!

Да свалям ангелски прегради

и да ти откривам светотта на дяволски засади...;)

Затова ще ми бъдеш Самотата,

когато ми отнемеш Слънцето след ден!

Ще ме е срам от прямотата,

а ти ще ме гледаш уморен,

ще се чудиш в тишината къде е непокорната!

Неоткрита... ненамерена... отново търсиш МЕН!!!

P.S.: Посветено!!!...