31 oct 2013, 21:09

30.10.2013 

  Poesía
749 1 1

Ние не живеем,
ние се опитваме да оцелеем.
Ние се стараем да сме силни
без сами да имаме закрилник.

Ние не живеем,
Смешно е да лъжем, че се смеем!
Лицата ни в "усмивка" изкривени,
разтегнати, отвътре наранени.

Ние не живеем,
ние сме машини, ние тлеем.
Ние с робството си се гордеем...
До кога така?

 

© Анита Йончева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??