Anne_Jonson (Анита Йончева)

Anne_Jonson

19 el resultado

29.08.2015 @

Anne_Jonson

Poesía » Otra

Ще дойде ден - ще има справедливост!
Но този ден, уви, е тъй далеч!
А страдайки от болестна наивност,
ти още вярваш - всеки е човек!
Добре де, хора има - единици! ...

2015-08-29T19:46:25+03:00 1052 2 1

Овчицата, която стана вълчица

Anne_Jonson

Prosa » Relatos

Живееше си някога една добра овчица, която обичаше всичко и всички! Тя беше толкова добра, че и на мравката път сторваше. И така трябва да бъде! Но въпреки, че беше добра и обичлива, тя не беше щастлива. Но вярваше! Не в Господ.. Вярваше, че всички като нея са добри.. Дори когато касапинът идваше пр ...

2014-07-11T09:18:52+03:00 938

Лудата в дерето

Anne_Jonson

Prosa » Relatos

Има една луда, която ходи в дерето, не може да не сте я забелязали, влачи крака, тътри се... Изобщо личи си, че не е в ред... Та същата тази луда веднъж се беше родила, беше преди около двайсет и шест години в някаква болница в един сив град.. Някой да ù беше казал... че ще полудее! Щеше с малките с ...

2014-05-03T02:17:38+03:00 826

Тъга

Anne_Jonson

Poesía » Versos blancos

Ненужен лаптоп, бензиностанция, кафе, цигара...
Самота..
Аз чакам без да има смисъл знак.. Кога?...
Вселената е все тъй мълчалива... Към моя зов небето - безразлично...
Да бъда някога щастлива... Това е безнадеждно, утопично... ...

2014-04-13T00:41:19+03:00 803 1

03.04.2014

Anne_Jonson

Poesía » Otra

Къде са цветята, защо саксията е празна?
Защо е само гола пръст?
Или някаква материя заразна,
оформила е в нея нечий кръст?...
Какво е кръстът, спасение или е знак за смърт? ...

2014-04-03T21:46:41+03:00 703

30.10.2013

Anne_Jonson

Poesía

Ние не живеем,
ние се опитваме да оцелеем.
Ние се стараем да сме силни
без сами да имаме закрилник.
Ние не живеем, ...

2013-10-31T21:09:54+02:00 748 1 1

Mr. Cobain

Anne_Jonson

Cuadros » Gráficos, Lápiz

2013-03-17T13:17:36+02:00 1520 2

Осинових кучето ти днес

Anne_Jonson

Тraducciones » Poesía, De inglés

"I adopted your dog today...
The one you left at the pound;
The one you had for ten years
And no longer wanted around.
I adopted your dog today... ...

2013-03-16T11:29:36+02:00 1763 1

Психоза

Anne_Jonson

Poesía » Otra

В моя свят самотен аз линея
като трън, чието съществуване изнервя
нарциси и рози, аз не искам този
свят на болка и презрение от някой
сляп за своето падение. ...

2013-03-03T21:23:00+02:00 926 4

27.01.2003

Anne_Jonson

Poesía » Versos blancos

Ела Слънчо, ела! В косите ми светни и по зелената трева ще скачам, ще бъда най-щастлива на света!
Ела Слънчо, ела! Душата ми стопли, за да не чувствам вече самотата, а да имам хиляди мечти прекрасни...
Върви си слънце, махай се! Мъглата ме обви със студ и вече няма как да видя светлината ти! Върви с ...

2012-09-15T18:07:16+03:00 871 1 2

26.10.2002

Anne_Jonson

Poesía » Otra

Часовникът отмерва във секунди,
а аз седя си, гледам и мълча.
Една, две, три подбрани думи
и ти ще стоплиш моята душа.

2012-09-13T15:44:24+03:00 1278 1 2

На Емци (03.10.2002)

Anne_Jonson

Poesía » Otra

Преди да се нарадваш на живота,
замина си със влака на смъртта.
Остави ни да плачем безнадеждно
и някак да изпитваме вина.
И сякаш сме във сън, кошмарен, страшен. ...

2012-09-12T10:54:35+03:00 1249 1 4

2002 отново

Anne_Jonson

Poesía » Otra

И боса вървя по алеята мокра,
препъвам се в клонка и стъпвам във локва.
Обръщам се плахо и свеждам глава,
а очите ми срещат кална вода.
Заглеждам се в нея и виждам една ...

2012-09-11T10:22:24+03:00 783

Отново 2002г.

Anne_Jonson

Poesía » Otra

Гората е тиха, земята мълчи.
Цветята не смеят да вдигнат очи.
И всяко дърво е замръзнало в страх:
"Дали ще ни стигне, и мене, и тях?
Дали ще дочакаме идния ден? ...

2012-09-04T19:24:09+03:00 684 2

2002г.

Anne_Jonson

Poesía

Дъждовни капки сливат се с гората,
преливат златно с пурпурно и хлад.
Мъгла обгръща с плътен воал земята
и утрото потъва в златен прах.
И птиците запяват чудна песен, ...

2012-08-21T02:10:15+03:00 882 10

Август, 2002г.

Anne_Jonson

Poesía » Otra

Седя и гледам стаята наужким,
измислям си истории за деня.
Но те нали измислени са всички,
не са наистина, а са мечта.
И гледам пак опразнената стая, ...

2012-08-17T19:47:28+03:00 797 4

10.08.2012

Anne_Jonson

Poesía » Otra

Гнойта изтича от главата ми
Изтича като утринна роса
Къде отиде, питат сетивата ми
Познатата до болка самота?
Отиде си, на нейно място - дупка ...

2012-08-10T17:06:43+03:00 904 6

От утре не пуша

Anne_Jonson

Prosa » Relatos

Интересното в случая беше, че тя самата не проумяваше нуждата от цигарите. Знаеше само, че отвътре нещо я задушава, някаква ужасяваща празнота, като вакуум. Тя трябваше да бъде запълнена, но поради липсата на нещо истинско и скъпо, единственото, в което намираше утеха, беше отровата.. Сякаш още пове ...

2011-10-11T00:27:11+03:00 1617 1 4

Самота

Anne_Jonson

Poesía » Otra

Толкова прозорци светят.. Колко странно!
Сякаш не от този свят..
Нощта е тиха и навън се чувства хлад..
А ти си сам във твойта стая..
Без да виждаш изход! ...

2011-10-10T19:23:06+03:00 1126 2 8

Propuestas