Ти бе до мен в онази нощ,

когато в ноя мрак студен

една ръка на място ме скова

и силен вик разкъса нощната тъма.

Небето сякаш беше пропаст,

която ме зове със страшен глас

и сякаш шепнеше ми нещо неразбираемо за всички вас.

Земята изведнъж се завъртя

и всичко сякаш в миг замря,

останах само аз сама в онази нощ на сатана.

Но в миг и ти се появи.

Посегна, хвана ме и пак се скри,

а малката надежда, с която ме дари,

за миг изчезна в моите очи.

И ето, аз съм пак сама -

останала без никой на света,

единствено живея с мисълта да дойде времето, когато да умра.