* * *

6 февр. 2011 г., 01:56

Поэзия

5.0 / 1

593 0 1

Ти бе до мен в онази нощ,
когато в ноя мрак студен
една ръка на място ме скова
и силен вик разкъса нощната тъма.
Небето сякаш беше пропаст,
която ме зове със страшен глас
и сякаш шепнеше ми нещо неразбираемо за всички вас.
Земята изведнъж се завъртя
и всичко сякаш в миг замря,
останах само аз сама в онази нощ на сатана.
Но в миг и ти се появи.
Посегна, хвана ме и пак се скри, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Неприказка
Новый год

Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
Любовь с далеко/ Война

Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »