Дърветата уморено поклащат корони
над смълчаните улици, извили снаги,
а сградите - безизразни и огромни
си играят на среднощни светлини,
но бавно плуват и те в мрака,
само една луна нетлъчно бди
и търпеливо утрото чака,
без да бърза да си върви.
© Миглена Костова Todos los derechos reservados