12.04.2014 г., 19:22 ч.

*** 

  Поезия » Друга
751 0 0
Дърветата уморено поклащат корони
над смълчаните улици, извили снаги,
а сградите - безизразни и огромни
си играят на среднощни светлини,
но бавно плуват и те в мрака,
само една луна нетлъчно бди
и търпеливо утрото чака,
без да бърза да си върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Костова Всички права запазени

Предложения
: ??:??