12.04.2014 г., 19:22 ч.

*** 

  Поезия » Друга
677 0 0

Дърветата уморено поклащат корони

над смълчаните улици, извили снаги,

а сградите - безизразни и огромни

си играят на среднощни светлини,

но бавно плуват и те в мрака,

само една луна нетлъчно бди

и търпеливо утрото чака,

без да бърза да си върви.  

© Миглена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??