Стиховете отдавна са ми чужди!
Римата стои, посланието се губи.
Думите ги чувствам тежки, скучни,
висящи само за ударените срички.
И лист не палят тия сажди,
останки, от огньовете предишни.
Щастието го няма, сегашното е радост,
но и двете са ми станали излишни.
Струпани в оскъдица, на закъсалата младост,
очаквани, като процеси биологични.
Битието ми се носи със забрадка,
денят, прискърцва в монотонен ритъм. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse