30.07.2015 г., 21:38 ч.  

* * * 

  Поезия » Любовна
731 0 2
Стиховете отдавна са ми чужди!
Римата стои, посланието се губи.
Думите ги чувствам тежки, скучни,
висящи само за ударените срички.
И лист не палят тия сажди,
останки, от огньовете предишни.
Щастието го няма, сегашното е радост,
но и двете са ми станали излишни.
Струпани в оскъдица, на закъсалата младост,
очаквани, като процеси биологични.
Битието ми се носи със забрадка,
денят, прискърцва в монотонен ритъм. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Хаджиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??