Нощта в ъгъла се свряла,
тиха, кротка и спокойна,
в гърдите ми е замълчала
изпепеляващата буря
и само пепел от вулканичен взрив
остана ми в главата, и светулки
от мъждукащата нощна лампа.
Спокойствие или застинал миг?
Затишието след пожар?
На страха вледеняващият лик...
Страх ме е и затова мълча.
Затишие обзело е душата, ...