4 mar 2018, 22:17

... 

  Poesía » Filosófica
250 0 1

Този сняг подранил е само прелюдия,

няма да свърши добре.

Само намеква, че зимата идва,

да се подготвим поне.

Бързо натрупва, изчезват пътеки,

бързо ще се разтопи.

Рехав и мокър се носи наслука,

първи все пак, бяло в коси.

Радва очите, не зъзнат ръцете,

разтварям дълбоко гърди.

Есенен вятър свири сюита,

тихо и кротко нежност вали.

 

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??