Този сняг подранил е само прелюдия,
няма да свърши добре.
Само намеква, че зимата идва,
да се подготвим поне.
Бързо натрупва, изчезват пътеки,
бързо ще се разтопи.
Рехав и мокър се носи наслука,
първи все пак, бяло в коси.
Радва очите, не зъзнат ръцете,
разтварям дълбоко гърди.
Есенен вятър свири сюита,
тихо и кротко нежност вали.